Полето на Ела – BETHSSTONE.LOVE

Преди много, много години, когато снимките още се правеха с големи фотоапарати и се проявяваха във вани със сребърни соли, живееше малко момиченце на име Елжбета. Тя имаше червена коса и обичаше да тропа с крака. Беше много палава.

Един ден тя се разболя сериозно и трябваше да прекара дълго време затворена в огромна, мръсна болница, която спешно се нуждаеше от ремонт. Всичко в болницата се разпадаше. Боята се отлепваше от стените. Асансьорите се клатеха и скърцаха. Слабото момиченце с очила нямаше с кого да си играе и да забавлява, но без да се страхува от нищо нощем често се измъкваше от болничната стая. Обичаше да се разхожда по тъмните коридори на болницата, мечтаейки за всичко, което щеше да поправи - само да имаше някакви инструменти - щеше да затегне всички винтове, да залепи обратно всички плочки, които падаха от стените, да освежи стените с нова боя.

Изминаха няколко години и Елжбета се превърна в красиво младо момиче, лекарите успяха да я излекуват. Вече можеше да се върне у дома и отново да започне да ходи на училище. Тя се превърна в умна и възпитана млада дама. Искаше да навакса загубеното – беше прилежна ученичка.

Един ден след училище си уши чанта от стар чифт кадифени панталони. Беше много красива чанта, с няколко разделения и специален джоб за портфейла й.

Елжбета, или по-скоро Ела, както би трябвало да я наричаме сега (защото вече беше пораснала и станала голямо момиче) се интересуваше от фотография. Тя се записа в училище, където учеха как се сглобява камерата, как се настройват всички бутони и циферблати, така че картината да е на фокус и с точното количество светлина и как се промиват снимки в различни видове ванички на място, наречено тъмна стая.

По време на уроците, където учеше за всички тези мистериозни неща, тя срещна момче на име Кшищоф. Той винаги беше усмихнат и носеше раница, в която държеше карта на света. Кшищоф мечтаеше да обиколи света.

От този ден нататък Ела и Кшищоф бяха неразделни. Ела уши на Кшищоф с каишка за фотоапарата му на шевната си машина. Двамата обичаха да ходят в стари изоставени фабрики, да се катерят по купищата шлака и да се изкачват до върха на високите фабрични комини. В един момент - никой не беше съвсем сигурен кога точно беше този момент - двамата се влюбиха един в друг и решиха да се оженят, въпреки че не можеха да си позволят да платят за сватбено тържество. Ела сама си уши сватбена си рокля, а приятелите им помогнаха да се подготвят тържеството.

Ела никога не се разделяше с чантата си, в нея съхраняваше различни полезни и необходими съкровища. Например, в деня на сватбата им, когато пътуваха към гражданското, мигачът на колата се разклати и изпадна. А Ела веднага извади от единия джоб на чантата си пет винта и една отвертка и отново го закрепи. Чантата й винаги беше много чиста, в нея нямаше боклук, само седем дъвки, които влизаха в употбера при поправянето на паднали плочки или просто когато приятели искаха, имаше и материали за писане - химикалка, писалка, маркер и молив, с които подписаха брачното си свидетелство, а също седем метра въже, за всеки случай...

Ела и Кшищоф бяха много щастливи заедно и често пътуваха. Когато нещо интересно се случеше някъде в света, Кшищоф отваряше картата си, проверяваше къде е мястото и те заминаваха натам, правеха снимки и филми и след това ги изпратиха на вестниците и телевизията. За да стигне по-бързо, Кшищоф се научи дори да управлява самолет. По време на пътуванията си е срещнаха много интересни хора, които винаги канеха на гости при тях у дома. През топлите летни вечери те обичаха да спят в палатка до огъня, да свирят на китара и да пеят любимите си песни.

Ела винаги беше готова за различни неочаквани ситуации, които можеха да им се случат. В един от многото джобове в чантата имаше фенерче, голяма деветволтова батерия а също и комплект за шиене, в случай, че раницата на Кшищоф се скъса, имаше и ролетка, три безопасни игли, четири памучни тампони за почистване на уши и един къмпинг нож.

Така се случи, че Ела и Кшищоф нямаха деца, така че живееха за мига. В чантата на Ела, в малкия джоб за портомоне, тя събираше монети или банкноти.

Един ден, когато бяха много далеч от дома си, Ела се разболя сериозно и трябваше да остане на легло. Всъщност целият свят се разболя заедно с нея - хората спряха да си ходят на гости, приятелите не можеха повече свирят на китара и да пеят около огъня, можеха просто се разхождат в парка. Тогава приятели започнаха да пишат писма до Ела и да изпращат картички с истории и техните приключения, а Кшищоф четеше всяко ново писмо до нея, седнал до леглото й и посочваше на картата си от коя част на света е пристигнало.

Най-важното е, че и двамата никога не губиха чувството си за хумор, нито за минута. Ела, дори прикована към леглото, поправяше всичко, което й паднеше под ръка, а през нощта шиеше на шевната си машина. Когато вече нямаше сили да го прави, тя реши с всички пари, които събрала в малкото джобче на чантата си да купи голямо, голямо парче земя. Стана бързо, през интернет. Уви, не можа да види парчето, защото се чувстваше все по-слаба. За да не мислят за болестта, заедно с Кшищоф правеха планове за своето парче земя - какво ще построят върху нея, какви дървета и цветя ще засадят. Измислиха му красиво име - полето на Ела.

За съжаление Ела не успя да види своето парче земя...

Кшищоф взе картата със себе си, както правеше преди, когато бяха заедно, но сега беше сам и тръгна към полето на Ела. Там имаше място с голям камък и три плашещи върби, под камъка той зарови чантата на любимата си. Той запомни всички предмети, които Ела носеше в чантата си. Запомни ги в специална последователност и им даде координати на картата си в градуси, минути и секунди: 51*07'47”N и19*33'41”E.

Приятелите на Ела и Кшищоф засадиха цветя и дървета около камъка, под който беше заровена вълшебната чанта. В полето израстна приказно красива горичка, а от реколтата от ябълки, сливи и круши сега се правят вкусни десерти, компот, вино и ликьор. В горичката има и специално място за лагерен окръг, за да могат хората да свирят и пеят, както обичаше да прави Ела.

И днес приятелите, които често посещават полето на Ела, седнали до огъня, могат да видят самолета на Кшишоф, който прелита на над главите им като знак, че Ела не е забравена.

Годините минават, а светът още повеме се променя. Дърветата стават все по-големи и по-големи, а люлките, висящи от клоните им, стават все по-високи. Всяко дете, което по някакво чудо се озовава в горичката до камъка, си мисли какво би искало да сложи в чантата на Ела, заровена в земята под краката си. Нещо, което би му било полезно в трудна и неочаквана ситуация.

Какво ще кажеш ти? Ти какво би сложил в чантата на Ели?





автори Елжбета и Кшищоф Куш Превод на Десислава Апостолова Ван Дам